Xenesthis immanis

Xenesthis immanis

Ausserer, 1875



общо наименование:
  • Colombian Lesserblack
синоними:
  • Lasiodora immanis (Ausserer, 1875)
  • Xenesthis colombiana (Simon, 1891)
Женска Xenesthis immanis Женска Xenesthis immanis

Главогърд на Xenesthis immanis
Главогърд на Xenesthis immanis Главогърд на Xenesthis immanis

Половозряла женска Xenesthis immanis Половозряла женска Xenesthis immanis

Половозрял мъжки Xenesthis immanis Половозрял мъжки Xenesthis immanis

Xenesthis immanis е тарантула която съчетава изключително ефектна визия с масивен размер и това я прави предпочитан и търсен вид от всеки колекционер. За съжаление се развъжда сравнително трудно в терариумни условия и затова цената му все още е висока. Масивните му крака са наситено черни, главогръдът е черен с наситена розово-лилава звездовидна шарка и абдомен (коремче), покрито с червеникаво-оранжеви косми. Шарките на главогърда са най-отличаващи се при половозрял мъжкар.

Женска на оптимален размер може да достигне дължина на тялото около 10 см и над 22 см в разкрач. Растежът на тези тарантули е нормален към бърз. Женските Xenesthis immanis живеят 15-20 години, мъжките до година след половото си съзряване. Съществуват няколко цветови форми (Xenesthis sp. blue, Xenesthis sp. white и т.н.), но арахнологичните експерти все още не са единодушни за конкретната им подвидова принадлежност.

АРЕАЛ

Както вече се досещате вследствие на общото име, тази тарантула обитава дъждовните гори на Колумбия, Венецуела и част от Панама. Климатът в тези страни е тропичен в Лос Лянос (обширна тропическа равнина на изток от Андите) и крайбрежието и умерен в планинските райони. Средната дневна температура през януари е в диапазон от 15 ° до 26 ° C в Каракас и 23 ° до 32 ° C в Маракайбо; през юли диапазона е 17 ° до 26 ° С в Каракас и 24 ° до 34 ° С в Маракайбо. Повечето валежи падат от май до ноември, като те са по-оскъдни в северните планински райони.

ТИП

Земен

ТЕМПЕРАМЕНТ

Xenesthis immanis е кротка, но нервна тарантула, особено в ранна възраст. Рита уртикарни косъмчета щом бъде обезпокоена и обикновенно предпочита бягството. Разбира се както повечето тарантули би нападнала ако я притеснявате в леговището и няма къде да се скрие. За начинаещи любители е препоръчително да започнат с малка тарантула от този вид защото след достигане на определен размер (6-7 см тяло) се наблюдават известни промени в поведението - крие се по-малко, става по-териториална и не чак толкова кротка. Неизвестна е силата на отровата. При този вид под внимание трябва да се вземат масивните хелицери, които могат да нанесат значителни поражения. Всяко ухапване може да доведе до алергични реакции и усложнения.

ТЕМПЕРАТУРА и ВЛАЖНОСТ

Оптимална температура за отглеждане на възрастни Xenesthis immanis е в рамките на 28° C през деня и понижаване до 22° C нощем. Подобно на останалите видове тарантули малките могат да бъдат отглеждани в горния температурен диапазон с цел оптимално бърз растеж. Изискват влажност в рамките на 70-75% която може да бъде лесно постигната с периодично пулверизиране на половината от субстрата и купичка с вода (последното само за големи индивиди).

ТЕРАРИУМ

Малките Xenesthis immanis могат да бъдат отглеждани в пластмасов контейнер по ваш избор, но съизмерим спрямо размерите им (диаметърът да не надвишава до три пъти разкрача на тарантулата) и с разпробити отвори за проветрение. Поради масивността си големите индивиди се нуждаят от обширен терариум (40х40 см.) с дебел (5-10 см) субстрат. За повърхностния слой може да се използва мъх, докато за същински субстрат могат да се използва торф, кокосов субстрат, вермикулит или смес от тях. Понеже видът е земен височината на терариума не е от значение и дори е противопоказна (при наближаване на линеене алпиниските способности на едрите земни видове рязко се влошават). За декорация могат да се ползват обезпаразитени клони, кори, живи растения, увивни растения и т.н. Задължително е за големите индивиди да се сложи съд с вода (паничка).

ХРАНЕНЕ

Xenesthis immanis имат изключителен апетит, отказват храна само непосредственно преди/след смяна. Храната им е стандартна като за всички тарантули. На малките могат да се предлагат дребни щурчета или ларви. Ако храната надвишава като размер коремчето на паяка задължително се реже, но малките са едри и това се налага рядко. Предлага се вечер и ако на другия ден все още не е изядена се отстранява. Хранителните отпадъци и неизядената храна мухлясват изклчително бързо във влажна среда и са предпоставка за развъждане на акари. Диетата на възрастните индивиди включва щурци, хлебарки, ларви и други големи насекоми. Менюто им може да се разнообразява с малки мишки, но по-скоро като изключение веднъж годишно. Никога това не трябва да бъде постоянна храна - едрите видове се нуждаят от големи количества хитин който си набавят само и единствено от храната! Телата на гризачите и дребните земноводни не съдържат хитин! За малките е напълно достатъчно предлагане на храна веднъж седмично, докато възрасните се хранят на две седмици.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Информацията за развъждането на Xenesthis immanis в терариумни условия все още е оскъдна. Чифтосването може да бъде осъщественно целогодишно. Правят големи пашкули с малко на брой, но сравнително едри яйца. Съответно малките са значително по-едри от тези на повечето земни видове. Поради масивния размер и присъщата им нервност чифтосването не винаги протична без произшествия.

Xenesthis immanis терариум Xenesthis immanis терариум
Примерни терариуми за Xenesthis immanis с тропическа насоченост

Малка Xenesthis immanis Поотраснала Xenesthis immanis
Малка Xenesthis immanis (в ляво) и поотраснала


автор: Светлозар Антонов a.k.a. negat1ve

цитирани източници:
линк към дискусионна тема: http://exotic.bg/forum/index.php/topic,7059.0.html
© exotic.bg 2007 - 2015 | XHTML | CSS | карта на сайта