Xenesthis immanis

Ausserer, 1875

• Colombian Lesserblack

• Lasiodora immanis (Ausserer, 1875)
• Xenesthis colombiana (Simon, 1891)

Женска Xenesthis immanis


Главогърд на Xenesthis immanis

Половозряла женска Xenesthis immanis

Половозрял мъжки Xenesthis immanis

Xenesthis immanis е тарантула която съчетава изключително ефектна визия с масивен размер и това я прави предпочитан и търсен вид от всеки колекционер. За съжаление се развъжда сравнително трудно в терариумни условия и затова цената му все още е висока. Масивните му крака са наситено черни, главогръдът е черен с наситена розово-лилава звездовидна шарка и абдомен (коремче), покрито с червеникаво-оранжеви косми. Шарките на главогърда са най-отличаващи се при половозрял мъжкар.

Женска на оптимален размер може да достигне дължина на тялото около 10 см и над 22 см в разкрач. Растежът на тези тарантули е нормален към бърз. Женските Xenesthis immanis живеят 15-20 години, мъжките до година след половото си съзряване. Съществуват няколко цветови форми (Xenesthis sp. blue, Xenesthis sp. white и т.н.), но арахнологичните експерти все още не са единодушни за конкретната им подвидова принадлежност.

АРЕАЛ

Както вече се досещате вследствие на общото име, тази тарантула обитава дъждовните гори на Колумбия, Венецуела и част от Панама. Климатът в тези страни е тропичен в Лос Лянос (обширна тропическа равнина на изток от Андите) и крайбрежието и умерен в планинските райони. Средната дневна температура през януари е в диапазон от 15 ° до 26 ° C в Каракас и 23 ° до 32 ° C в Маракайбо; през юли диапазона е 17 ° до 26 ° С в Каракас и 24 ° до 34 ° С в Маракайбо. Повечето валежи падат от май до ноември, като те са по-оскъдни в северните планински райони.

ТИП

Земен

ТЕМПЕРАМЕНТ

Xenesthis immanis е кротка, но нервна тарантула, особено в ранна възраст. Рита уртикарни косъмчета щом бъде обезпокоена и обикновенно предпочита бягството. Разбира се както повечето тарантули би нападнала ако я притеснявате в леговището и няма къде да се скрие. За начинаещи любители е препоръчително да започнат с малка тарантула от този вид защото след достигане на определен размер (6-7 см тяло) се наблюдават известни промени в поведението - крие се по-малко, става по-териториална и не чак толкова кротка. Неизвестна е силата на отровата. При този вид под внимание трябва да се вземат масивните хелицери, които могат да нанесат значителни поражения. Всяко ухапване може да доведе до алергични реакции и усложнения.

ТЕМПЕРАТУРА и ВЛАЖНОСТ

Оптимална температура за отглеждане на възрастни Xenesthis immanis е в рамките на 28° C през деня и понижаване до 22° C нощем. Подобно на останалите видове тарантули малките могат да бъдат отглеждани в горния температурен диапазон с цел оптимално бърз растеж. Изискват влажност в рамките на 70-75% която може да бъде лесно постигната с периодично пулверизиране на половината от субстрата и купичка с вода (последното само за големи индивиди).

ТЕРАРИУМ

Малките Xenesthis immanis могат да бъдат отглеждани в пластмасов контейнер по ваш избор, но съизмерим спрямо размерите им (диаметърът да не надвишава до три пъти разкрача на тарантулата) и с разпробити отвори за проветрение. Поради масивността си големите индивиди се нуждаят от обширен терариум (40х40 см.) с дебел (5-10 см) субстрат. За повърхностния слой може да се използва мъх, докато за същински субстрат могат да се използва торф, кокосов субстрат, вермикулит или смес от тях. Понеже видът е земен височината на терариума не е от значение и дори е противопоказна (при наближаване на линеене алпиниските способности на едрите земни видове рязко се влошават). За декорация могат да се ползват обезпаразитени клони, кори, живи растения, увивни растения и т.н. Задължително е за големите индивиди да се сложи съд с вода (паничка).

ХРАНЕНЕ

Xenesthis immanis имат изключителен апетит, отказват храна само непосредственно преди/след смяна. Храната им е стандартна като за всички тарантули. На малките могат да се предлагат дребни щурчета или ларви. Ако храната надвишава като размер коремчето на паяка задължително се реже, но малките са едри и това се налага рядко. Предлага се вечер и ако на другия ден все още не е изядена се отстранява. Хранителните отпадъци и неизядената храна мухлясват изклчително бързо във влажна среда и са предпоставка за развъждане на акари. Диетата на възрастните индивиди включва щурци, хлебарки, ларви и други големи насекоми. Менюто им може да се разнообразява с малки мишки, но по-скоро като изключение веднъж годишно. Никога това не трябва да бъде постоянна храна - едрите видове се нуждаят от големи количества хитин който си набавят само и единствено от храната! Телата на гризачите и дребните земноводни не съдържат хитин! За малките е напълно достатъчно предлагане на храна веднъж седмично, докато възрасните се хранят на две седмици.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Информацията за развъждането на Xenesthis immanis в терариумни условия все още е оскъдна. Чифтосването може да бъде осъщественно целогодишно. Правят големи пашкули с малко на брой, но сравнително едри яйца. Съответно малките са значително по-едри от тези на повечето земни видове. Поради масивния размер и присъщата им нервност чифтосването не винаги протична без произшествия.

Примерни терариуми за Xenesthis immanis с тропическа насоченост


Малка Xenesthis immanis (в ляво) и поотраснала