Pterinopelma sazmai

Pterinopelma sazmai

Bertani, R., R. H. Nagahama & C. S. Fukushima, 2011



синоними:
  • Pterinopelma vitiosum
  • Pterinopelma Pocock


общо наименование:
  • Sazima's tarantula - Сазимайска тарантула
  • Brazilian Blue - Бразилска синя тарантула
Pterinopelma sazmai в естественната си среда Pterinopelma sazmai в естественната си среда

Малка Pterinopelma sazmai Малка Pterinopelma sazmai

Поотраснала Pterinopelma sazmai Поотраснала Pterinopelma sazmai

Подземна бърлога на Pterinopelma sazmai в малък контейнер Подземна бърлога на Pterinopelma sazmai
в малък контейнер


Pterinopelma sazmai

Pterinopelma sazmai е открита още през 1970г., но едва наскоро бива подробно описана и изследвана. Кръстена е в чест на откривателя си д-р Иван Сазима. Един от най-новите видове в хобито, но благодарение на спечефичната си металикова окраска бързо набира почитатели и става един от най-търсените и желани видове. За съжаление наложената от бразилските власти забрана за износ на местни видове я прави трудно откриваема и цената и е висока. През годините преди пълното и описание (2011 г.) често е спрягана като синя цветова форма на някои видове от род Lasiodorides. Достига до 13-15 см. разкрач.

АРЕАЛ

Pterinopelma sazmai се среща в Източна и Централна Бразилия. Естественият хабитат на вида представлява уникална екосистема съчетаваща високопланински климат, типичен за тропиците продължителен дъждовен сезон и многообразие от почви. Разположен на върха на скалисти възвишения на над 900 метра надморска височина, растенията ендемични за тези планински вериги са проучени от ботаниции и им заключенията са, че по-високите количества валежи и многообразните почвени типове ги правят екологични острови със субтропичен саванен климат.

ТИП

Земен

ТЕМПЕРАМЕНТ

Плаха и нервна тарантула. Въпреки това, отглеждането и не е особенно трудно и е подходяща дори за начинаещи. Неизвесна сила на отровата. Всяко ухапване може да доведе до алергични реакции и усложнения!

ТЕМПЕРАТУРА и ВЛАЖНОСТ

Оптимална температура за отглеждане на Pterinopelma sazmai е в рамките на 20-28° C. Подобно на повечето високопланински видове в зряла възраст трябва да бъдат държани на по-ниски температури (прохладно, но не на студено). Изискват влажност в рамките на 70-80% която може да бъде лесно постигната с периодично пулверизиране на част от субстрата и купична с вода (само за възрастни индивиди). Изискват сравнително висока влажност.

ТЕРАРИУМ

Малките на Pterinopelma sazmai могат да бъдат отглеждани в пластмасов контейнер по ваш избор, но съизмерим спрямо размерите им (диаметърът да не надвишава до три пъти разкрача на тарантулата) и с разпробити отвори за проветрение. В ранна възраст Pterinopelma sazmai е изявен копач, като спецефичното за бърлогите им е изграждането на праг или разполагането главния вход на относително високо място за да не се наводни от типичните за естествената им среда проливни дъждове. Често в по-зряла възраст имат поведение като на полудървесните видове оплитайки мрежи в ниската растителност. При отглеждане в терариумни условия е добре да им се предостави кора или клон около който да изградят бърлогата си. За повърхностния слой може да се използва мъх, докато за същински субстрат могат да се използва торф, кокосов субстрат, вермикулит, пясък, глина или смес от тях. За декорация могат да се ползват обезпаразитени клони, кори, живи растения, увивни растения и т.н.

ХРАНЕНЕ

Храната им е стандартна като за всички тарантули. Сравнително добър апетит. На малките могат да се предлагат дребни щурчета или ларви. Ако храната надвишава като размер коремчето на паяка задължително се реже. Предлага се вечер и ако на другия ден все още не е изядена се отстранява. Хранителните отпадъци и неизядената храна мухлясват изклчително бързо във влажна среда и са предпоставка за развъждане на акари. Диетата на възрастните индивиди включва щурци, хлебарки, ларви и други големи насекоми. За малките е напълно достатъчно предлагане на храна веднъж седмично, докато възрасните се хранят на две седмици.

РАЗМНОЖАВАНЕ

Все още информацията за размножаването на Pterinopelma sazmai е оскъдна, въпреки че европейските развъдчици генерират добро количество малки всяка година. Набюдава се ясно изразен полов диморфизъм - половозрелите мъжки са с преливащи краски в убито кафяво и сиво, докато женските са оцветени в зрелищно металиково-синьо. Един от малкото видове при който половозрелите женски са с по-ефектна окраска от мъжките. Подобно на повечето бразилски видове, след излизане от ларвения си стадии малките на Pterinopelma sazmai изключително дребни.

автор: Светлозар Антонов a.k.a. negat1ve

цитирани източници:
© exotic.bg 2007 - 2015 | XHTML | CSS | карта на сайта