Ornithoctonus aureotibialis

Ornithoctonus aureotibialis

Von Wirth & Striffler, 2005



синоними:
  • Haplopelma sp."aureopilosum"
  • Haplopelma sp. "longipes"

В миналото преди подробното описване на Ornithoctonus aureotibialis често е била разпространявана от търговци и вносители вместо друг местен вид - Haplopelma minax.


общо наименование:
  • Thailand Golden Fringe - Тайландска златисто-ресната тарантула
Ornithoctonus aureotibialis половозряла женска Ornithoctonus aureotibialis половозряла женска

Ornithoctonus aureotibialis - втора ларва Ornithoctonus aureotibialis - втора ларва

Малка Ornithoctonus aureotibialis Малка Ornithoctonus aureotibialis

Половозрял мъжки Ornithoctonus aureotibialis Половозрял мъжки Ornithoctonus aureotibialis

Ornithoctonus aureotibialis е красив азиатски вид, който копае дълбоки тунели и с напредване на възрастта не се притеснява да прекарва все повече време в горната им част. Златистите ивици по протежение на предните крака и сребърния главогърд придава на тази тарантула неустуим чар. За съжаление красотата върви ръка за ръка със стабилна доза агресия. Както всички тарантули от „стария свят” видът не разполага с уртикарни косъмчета. Видът е среден като размер и темп на растеж. Половозрели женски обикновенно достигат над 6 см. тяло и 15 см. разкрач. Мъжките са значително по-стройни и достигат до 4 см. тяло и 11 см. разкрач. Средната продължителност на живота на женските е около 15 години и около 4 за мъжките или до година след половото им съзряване. При оптимални условия могат да достигнат полова зрялост за 1,5-2 години.

АРЕАЛ

Тайланд, Бирма и Северна Малайзия. В естествената си среда Ornithoctonus aureotibialis може да бъде открит в горите, където обитават невероятно дълбоки дупки и сложна система от тунели. Често изкопите им достигат до два метра под повърхността. Средните дневни температури за района варират в рамките на 20°C до 35°C и 15ºC до 25ºC през ноща. Дъждовния сезон продължава до средата на годината и поддържа средни нива на влажността между 70% и 90%. Предвид ежегодното засушаване след първото полугодие видът понася добре по-сухи условия за кратки периоди от време.

ТИП

Земен, копач

ТЕМПЕРАМЕНТ

Ornithoctonus aureotibialis е агресивна и бърза тарантула. Както повечето копачи обикновенно предпочита да се скрие в бърлогата си, но ако бъде обезпокоена там напада дирекно. Подобно на повечето азиатски видове притежава силна отрова и не се колебае да я използва. Не се препоръчва за начинаещи!

ТЕМПЕРАТУРА и ВЛАЖНОСТ

Ornithoctonus aureotibialis може да бъде отглеждана както повечето представители на род Haplopelma - изисква дълбок субстрат и сравнително висока влажност. Оптимална температура е в рамките на 22-28° C. Подобно на останалите видове малките могат да бъдат отглеждани в горния температурен диапазон с цел оптимален растеж. Изискват влажност в рамките на 70-80% която може да бъде лесно постигната с периодично пулверизиране на половината от субстрата и купична с вода (само за възрастни индивиди).

ТЕРАРИУМ

Малките на Ornithoctonus aureotibialis могат да бъдат отглеждани в пластмасов контейнер по ваш избор, но съизмерим спрямо размерите им (диаметърът да не надвишава до три пъти разкрача на тарантулата) и с разпробити отвори за проветрение. Ornithoctonus aureotibialis е изявен копач – задължително е да му се предостави изключително дебел слой субстрат (поне 15 см.) за да може да си изкопае бърлога. За възрастна тарантула би бил подходящ терариум с оринтировачни размери 30 x 30 x 30 см. За субстрат могат да се използва торф, кокосов субстрат, вермикулит или смес от тях. По преценка на собственика в субстратната смес може да се добавят малки количества глина и/или пясък за устойчивост на тунелите.

ХРАНЕНЕ

Храната им е стандартна като за всички тарантули. Имат сравнително добър апетит. На малките могат да се предлагат дребни щурчета или ларви. Ако храната надвишава като размер коремчето на паяка задължително се реже. Предлага се вечер и ако на другия ден все още не е изядена се отстранява. Хранителните отпадъци и неизядената храна мухлясват изклчително бързо във влажна среда и са предпоставка за развъждане на акари. Диетата на възрастните индивиди включва щурци, хлебарки, ларви и други големи насекоми. За малките е напълно достатъчно предлагане на храна веднъж-два пъти седмично, докато възрасните се хранят на две седмици. Внимание! Пускането на жива храна дирекно в главния тунел е рисково. При линеене тарантулите са беззащитни и живата храна може да ги нарани и дори убие!

РАЗМНОЖАВАНЕ

Ornithoctonus aureotibialis е сравнително лесна за размножаване ако изключим честите случаи на канибализъм при чифтосване. Има ясно изразен полов диморфизъм при половозрелите мъжки. Чифтосването може да бъде осъществено целогодишно. Обикновено копулациите се провеждат в терариума на женската, като мъжкия се позиционира в близост до главния тунел към бърлогата и със спецефични потропвания и вибрации "привлича" женската на повърхността. Пашкулите съдържат малко на брой яйца, но малките са доста по-едри в сравнение с останалите видове. Инкубационния период е средно около два месеца.



автор: Светлозар Антонов a.k.a. negat1ve

цитирани източници:
© exotic.bg 2007 - 2015 | XHTML | CSS | карта на сайта