Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
 

14 Ноември 2018, 21:47:16
Новини: В памет на САВА

Екипът на exotic.bg не толерира неспазването на ПРАВИЛАТА и неграмотното писане! Пишете на кирилица. Слагайте главни букви и препинателни знаци. Не замествайте български букви с цифри (4, 6).
   Начало   Помощ Търси Календар Галерия Вход Регистрирай  
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Stromatopelma calceatum  (Прочетена 1730 пъти)
shifftee
VIP потребител
7 кожи

Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 277



« -: 27 Април 2011, 07:57:50 »

Статия за отглеждането: Stromatopelma calceatum



Stromatopelma calceatum


Stromatopelma calceatum се причислява към първите паяци, които изобщо са били описвани и най-вероятно е и първият описан вид тарантули от Африка.
Още преди няколко години тези паяци са предлагани в зоомагазините под името “Scodra“. През 1985 г. видът е преименуван официално (РЕЙВЪН 1985). За дългия период между първото описване и преразглеждането на вида има какво да се разкаже. Да започнем от 1793 г., когато таксономът ФАБРИКУС е разгледал под лупа паяк в доста лошо състояние. Животното е произлизало от Гвинея в Африка. Той веднага го е идентифицирал като нов вид и го е нарекъл Aranea calceata. По това време таксономията е млада наука е разглеждана като зараждаща се и използваните категории значително се различават от познатите днес семейство, подсемейство, род и вид. Тъй като това ново животно очевидно е било паяк, е било класифицирано в същата категория, в която по това време са били причислени всички други паяци, а именно към рода Aranea. През 1879 г. белгийският таксоном БЕКЕР е описал новооткрит африкански паяк като Scodra aussereri, при което той е създал както нов род, така и нов вид. През следващите години са описани и други тарантули от Централна Африка. Естествено, днес ние знаем това, което тогава не е било известно: при всички тези новоописани тарантули в крайна сметка е ставало въпрос за един и същи вид, а именно Stromatopelma calceatum.
През 1881 г. КАРШ създава новия род Stromatopelma с новия вид alicapillatum. През 1887 и 1892 г. френският арахнолог Еужен Симон описва отново Scodra calceatum и премества описвания дотогава вид като Aranea calceata в род Scodra.

Това обозначение се е задържало кратко време. Арахнологът ТОРЕЛ описва приблизително по същото време под Hyarechne horrida нов род и нов вид, за които въпреки всичко се е криел Stromatopelma calceatum.

Нещата са станали още по-сложни, когато австрийският биолог Робърт РЕЙВЪН през 1875 г. преразглежда родовете Heteroscodra и Stromatopelma . Той отхвърля първоначалното име Scodra поради случайното съответствие с род пеперуди, който през 1859 г., тоест около 20 години преди първото описване на рода тарантули “Scodra”, е бил наречен с това име. Според международните правила за зоологична номенклатура в такива случаи отново се използва второто по старост име, поради което наложения от КАРШ през 1881 г. род Stromatopelma влиза в употреба.

Паякът, който през 1793 г. е бил пред ФАБРИКУС, се е оказал познатият днес Stromatopelma calceatum.

Но не само името на рода е преразглеждано често. Систематичната класификация на рода в рамките на подсемействата също многократно се е променяла поради различни причини. През 1892 г. СИМОН подрежда рода Stromatopelma заедно с Poecilotheria към азиатското подсемейство Selenocosmiinae. Но през 1903 г. той променя мнението си и подрежда родовете Heteroscodra и Stromatopelma към подсемейството на Avicularinae, едно до друго с известни дървесни видове паяци като Avicularia, Psalmopoeus Tapinauchenius. Тази класификация се запазва до 1985 г., когато РЕЙВЪН в хода на преразглеждането прехвърля на родовете

Heteroscodra и Stromatopelma към африканското подсемейство Eumenophorinae, което включва например родовете Hysterocrates и Citharishius. Преместването на Stromatopelma в други подсемейства се е базирано на различни гледни точки на специалистите по отношение на различните таксономични детайли. Но когато немският биолог ГЮНТЕР ШМИД сравнил през 1993 г. двата рода с други родове и видове, произхождащи от Стария свят, станало чсно, че класификацията на РЕЙВЪН е необоснована. Затова ШМИТ налага напълно ново подсемейство за тези два рода, наречен на Stromatopelma, най-стария род на новото подсемейство. Подсемейството получило името Stromatopelminae. Сродните родове Stromatopelma и Heteroscodra се различавали само по дебелината на последната си двойка крака (фигура 1). Докато те при Heteroscodra са силно удебелени, при Stromatopelma това не е така.

По-долу един кратък преглед на валидната днес систематична класификация на рода

Stromatopelmа:
Семейство: Theraphosidae
Подсемейство: Stromatopelminae
Род: Stromatopelma
Видове: S. batesi, S. calceatum, S. fumigatum, S. satanus

Родът Stromatopelma е широко разпространен в Африка около екватора. Областта на разпространение се разпростира от 10 ° северна ширина до 10° южна ширина. На запад районът достига Атлантическия океан, а на изток – сухите райони на Централна Африка. Областта е покрита предимно от тропически гори в низините. Характерно за района е голямото количество на валежите и многобройните реки. Областта на разпространение на рода обхваща следните държави: Сиера Леоне, Бряг на слоновата кост (Кот д’ Ивоар), Буркина Фасо, Гана, Нигер, Нигерия, Камерун, Екваториална Гвинея, Габон и Заир. В Гвинея, Либерия, Конго, Ангола, Того и Бенин досега не са регистрирани животни от рода Stromatopelma, но поради трудния достъп до тези страни трудно може да се събере пълна информация. Вероятността и там да бъдат открити животни от Stromatopelma все пак е голяма, особено защото родът е откриват в съседните държави. Познатите от нашите терариуми Stromatopelma calceatum имат най-широкия район на разпространение. Открива се в низините между Сиера Леоне на запад и Камерун на изток. Малко по-трудно е откриването на Stromatopelmа batesi в Заир. ПОКОК ги е описал през 1902 г. Екземпляри от този вид не са откривани, както повечето видове от рода, в тропическите гори близо до брега, а в националния парк Упемба. Той се намира на разстояние около 12 000 километра от брега във вътрешността на Заир. Животните са откривани на надморска височина между 500 и 1000 метра, в близост до река Луфира, която преминава през националния парк. Такова драстично отклонение от местонаходището в сравнение с досегашните местонаходища на рода позволява да се предположи, че действителният район на разпространение на видовете Stromatopelmа е значително по-голям от приемания досега. Независимо от това се споменава, че родът Stromatopelmа и сродният му Heteroscodra в по-голямата си част живеят в същия район на разпространение.

Принадлежащите към Stromatopelmа видове по правило могат да се открият по дърветата в тропическите гори в низините. Те рядко се отдалечават 200 километра от брега и жизненото им пространство се намира в близост до реки. Във връзка със студия на МАРИ-ЛУИЗ СЕЛЕРИЕ и ПАТРИК БЛАНДИН през 1981 г. за първи път е изследван естественият хабитат на вида Stromatopelmа. В южните региони на Бряг на слоновата кост в района между реките Бандама и Нци са събрани животни от вида Stromatopelmа calceatum. Животните са открити в короните на палми и дървесна папрат в тропическите гори в долината на реката, както и в групи от палми в близката савана. На 10-15 метра височина са били разположени типичните, мръсни паяжини във формата на тръба или “килими” между листата на короните на палмите. Климатът в тези области следва годишен ритъм с влажен период от май до октомври и сух период през останалите месеци. Средните температури нощем са около 20°С, а по обед – около 35°С.
Четирите вида от рода изглеждат почти по един и същи начин. По цвят S. fumigatum се отличава от S. calceatum само по изцяло в черно оцветените крака в долната част.

Разглеждайки двата подвида на Stromatopelma calceatum става ясно защо предположението, че Stromatopelma calceatum griseipes също просто е по-тъмен вариант на S.c. calceatum, не е непременно погрешно. Това засега е чиста спекулация и само разглеждането на рода ще покаже как изглеждат действителните родствени отношения на видовете в този род.

За видовете S. batesi и S. fumigatum вече се предполага, че са синоними на S. Calceatum и не бих се учудил, ако в близко бъдеще това действително се окаже така. Единственият вид, който особено по окраската си се отличава от другите, е Stromatopelma satanus. Този произлизащ от областта Либревил в Габон вид според описанието е смолисточерен с кървавочервени косъмчета, заобикалящи хелицерите. Поради многобройните селскостопански мероприятия на местонахождението му се счита, че S. stanus е измрял.

Обичайният за Stromatopelma външен вид изглежда както следва:

Цветово преобладава светло бежовото. Около очните издутини има тъмна маска. Тази маска се слива с тъмно, кръгло петно, което покрива вътрешната повърхност на гръбната черупка (carapax). Това по-тъмно петно се прекъсва от няколко по-светли ивици на точици, които от корема излизат навън под формата на звезда. Очите са сравнително големи и гръбната черупка е почти кръгла, обикновено малко по-дълга, отколкото широка. Краката като цяло са оцветени в бежово със светли пръстени на върха на ставите и две тънки, продълговати ивици, започващи в горната страна на фемора (бедрената кост) и продължаващи върху пателата (колянното капаче). В основата на тибията, метатарзуса (ходилото) и тарзуса (задната част на ходилото) се намират две значително открояващи се, смолисточерни точки. Краката са сравнително дълги, с добре развита скопула на тарзуса и метатарзуса на първите две двойки крака. Като цяло многобройните дълги косъмчета, които придават на животните за разлика от в действителност слабото им тяло “мъхест” вид, са изцяло типични за този вид. Коремът също е оцветен в цветнобежово, малко по-тъмен отстрани, но в горната част по-светъл. От горната страна на корема надлъжно преминава тънка черна ивица, от двете страни на която има 6 двойки черни точки. От долната страна коремът е оцветен в черно и е леко плосък. Размерът на животните варира между 12 см и 16 см разстояние при разтворени крака и 5-7 см дължина на тялото. Понякога отделни екземпляри могат да бъдат малко по-големи, също така цветът може да варира между светло сиво-бежово и жълто-оранжево. Мъжките са по-дребни от женските и нямат апофиза на тибията. Те са много силно окосмени със снопчета косъмчета по краката, които малко напомнят на перушина. Оттук идва и английското название “featherleg baboon” (feather – перо; leg – крак) за спадащите към рода Stromatopelmа, като думата “baboon” е английският израз за африканските тарантули. За произхода на това наименование на африканските тарантули има интересна история. В продължение на много години е имало големи съмнения как е възникнало това име, докато ТОМАС ЕЦЕНДАМ, холандски експерт по тарантулите, е дал добро обяснение, което звучи много убедително. Тъй като дотогава господин ЕЦЕНДАМ е предприемал многобройни пътувания до Африка, предполагам, че неговата информация е от първа ръка. В Южна Африка изразът “baboon spider” произлиза от факта, че паяците, които стоят на входа на “постройките” си, изглеждат като ръка на павиан, поставена на земята (baboon – павиан).

За нашето хоби засега на пазара има само един вид. Това е най-известният представител на рода Stromatopelmа, а именно Stromatopelma calceatum. Този вид има два подвида: Stromatopelma calceatum calceatum и Stromatopelma calceatum griseipes. Те се различават само по цвета в долната част на фемора. При S. c. calceatum е черна. При S. c. griseipes тя е значително по-светла. Тук се споменава за кратко и видът S. fumigatum, чиито стави на краката в долната част са черни, но иначе са еднакви по цвят с S. calceatum. Може да се предполага, че този вид действително е друг подвид на S. calceatum.

Днес, в отговор на по-голямото търсене, тези видове се развъждат често. На специализираните борси вече може да се закупи поколение за :дребни пари”. Възрастни диви животни все пак както и преди са сравнително скъпи. Цената зависи от размера на животните, но от друга страна и от това, че не е лесно тези паяци “с гореща кръв” да бъдат уловени по дърветата на 20 метра височина. За щастие, нимфите (прясно излюпените, но вече с напълно развити функции паяци) и младите животни от поколението не са толкова скъпи и не биват нападани от паразити толкова често както дивите екземпляри. Те често не страдат от “детски болести” и по този начин са особено пригодени към живот в терариум. Разумно е да се купуват животни с дължина при разтворени крака от около 4 см. Малко по-високата цена се компенсира с това, че животни с този размер не са толкова болнави като прясно излюпените нимфи. Освен това, с малко повече късмет е възможно, при животни с такава големина да се определи полът.

В долната страна на корема, между първата двойка книжни бели дробове, се намира малка плочка, покриваща половите органи на паяка (книжните бели дробове са 4 по-светли петна в долната страна на корема). Ако паякът е мъжки, върху тази плочка има по-тъмно, сърповидно петно от малки, нагъсто разположени снопчета косъмчета. Такова петно не съществува при женските. Като новак при определянето на пола в началото със сигурност трябва да огледате много паяци, за да можете да различавате половете. Но веднъж като разберете как изглеждат разликите, занапред ще разполагате с достатъчно познания, за да определяте пола на тарантулите. Това петно или точка след смяната на кожата при достигане на полова зрялост формира при мъжкия втори плетящ орган, с помощта на който той изплита фината паяжина за сперма, в която се задържа капката сперма, която той отделя.

Тъй като всички видове Stromatopelma са дървесни обитатели, за отглеждането е необходим съответен терариум. Размерите трябва да са минимум 25 cm x 30 cm x 40 cm (Ш х Д х В). Абсолютният минимум се получава при размерите между разтворените крака и би трябвало да изглежда както следва: ширина = 1 х разстоянието между краката, дълбочина = 1,5 разстоянието между краката, височина = 2 х разстоянието между краката. Задната стена на аквариума трябва да е облицована с корк или друга кора от дърво, и тръба от корк или парче извита коркова кора трябва да се опре изправена на задната стена. Тя служи на паяка като убежище. Почвата на дъното не бива да е много дълбока, около 5 cm са достатъчни. Обикновено паякът си изплита паяжина под формата на тръба между задната стена и парчето корк, която стига до пода. Входът на тръбата обикновено се намира в горната част на терариума. Тъй като животните произхождат от тропическите гори на Африка, тропическият терариум може да бъде обзаведен с всички необходими елементи. Но това не е задължително, тъй като S. calceatum е много издръжлив и много добре преживява сухите периоди. Температурата през деня трябва да е 28-30°С, а през нощта около 20-22°С. Комбинирана с добра вентилация, влажността на въздуха трябва да е сравнително висока, около 75-90%. Ако няма достатъчно проветрение, дървесните тарантули трябва да се отглеждат на малко по-сухо. Непрекъснато високата влажност на въздуха, комбинирана със “стоящ” въздух ще предизвика плесен, загниване и много болести, а това не е от интерес нито за животните, нито за нас.

Чифтосването на Stromatopelma calceatum не е сложно и протича доста изненадващо, като се има предвид колко темпераментни могат да бъдат представителите на този род. При чифтосването подготвената женска често ляга по гръб, така че мъжкият да може да изпълни безпроблемно ролята си. Чифтосването протича за мъжкия по правило без опасности, въпреки че той е значително по-дребен от женската. Мъжкият може да се остави при женската без проблеми за една седмица или повече, тъй като това благоприятства успешното чифтосване и снасяне на яйцата. След известно време женската ще изплете плоския, подобен на диск пашкул на една от страничните стени на скривалището си (цветна снимка, фиг. 3) – това е трик, който използват много видове от африканските тарантули и който дава на женската пространство да се движи и да брани пашкула с груба решителност и много свобода на движение. По този начин женската също така има възможност да приема храна, докато надзирава пашкула. Както и при повечето дървесни тарантули, пашкулът на Stromatopelma calceatum не съдържа много яйца. Но пък те са доста едри. Често в един пашкул има по-малко от 100 млади животни (цветна снимка фиг. 5). През периода на съществуване на пашкула влажността на въздуха трябва да е сравнително висока и преди всичко да се поддържа постоянна. От изграждането на пашкула до изваждането трябва да има поне три седмици, като изваждането на пашкула често е много трудно, тъй като женските бранят пашкула яростно.

Животни от рода Stromatopelma несъмнено през деня са особено темпераментни. Те имат сравнително силна отрова, и то в комбинация с невероятна бързина и подвижност, които често се наблюдават при живеещите по дърветата тарантули. Така лесно става ясно защо при общуването с тези животни трябва да има особено внимание и предпазливост. Когато паяците свикнат с терариума, те всъщност рядко създават проблеми по отношение на това. Обикновено и при най-малкото дразнение животните бягат към скривалището си с предната част на тялото. Но ако все пак продължите да ги дразните, те излизат от убежището си, за да се защитават. При такава ситуация тарантулите могат да бягат много бързо и когато са подложени на стрес, нерядко хапят без предупреждение. За да предотвратите такива атаки, животните трябва да се оставят на спокойствие и работенето вътре в аквариума трябва да се сведе до минимум.

Нормално Stromatopelma calceatum не е с агресивно поведение, напротив: те са плахи и нервни, понякога и доста темпераментни паяци, които никога не биха нападнали просто така гледача си. Но когато са притиснати в ъгъла или се попречи на бягството им, поведението им се променя и те без колебание се нахвърлят на нарушителя на спокойствието им. Поради тази причина е препоръчително във всеки случай да не посягате към паяка и терариумът да се отваря и животното да се безпокои само тогава, когато наистина е необходимо, примерно при хранене или за други необходими мерки в рамките на отглеждането. Преместването на паяците също се счита за трудно и понякога може да се случи така, че изключително пъргавите животни да стоят на ръката ви. При такава ситуация може да се наблюдава напълно изразения темперамент на тези тарантули. Със смесени чувства си спомням за деня, когато моят голям S. calceatum изскочи от терариума си , затича нагоре по стената на кухнята и без колебание се втурна направо към вентилационната шахта. Ако не го бях изблъскал от стената с четката за миене на съдове, вероятно още щеше да живее в тази вентилационна шахта. Той падна върху голяма купчина съдове и след многобройни контузии и ругатни най-накрая успях да го уловя с консервна кутия и да го върна в терариума. Дори и най-малките нимфи владеят перфектно това пъргаво поведение. Ако още като млади животни не им се осигури по-голям терариум с много възможности за скриване, неизбежно ще гоните с много ругатни тези малки “бегачи”. Всеки път, когато трябва да ги храните и да отворите капака....хоп...те се стрелват във въздуха, докато падат във въздуха протягат краката си и приличат на малка топка. Накрая излизат изпод канапето, нагоре по завесата и изведнъж застават на гърба на гледача си. С течение на времето това може да е доста изнервящо. Единственото разумно решение за този проблем е още отначало да ги отглеждате в по-големи терариуми с много възможности за скриване. Това важи аналогично и за по-големите животни – между впрочем и за видовете от рода Heteroscodra.

При темперамента на тези паяци трябва да се има предвид и това, че са отровни. Не без основание видовете от родовете Stromatopelma и Heteroscodra се считат за най-отровните тарантули в Африка. Наистина, не са известни смъртни случаи, които могат да се свържат с ухапване от паяци от двата рода; все пак това не означава, че ухапването е невинно. Възрастна женска от вида Stromatopelma calceatum griseipes веднъж ухапа мой познат. Той имаше спазматични болки и силни отоци на мястото на ухапването. Болките и отоците продължиха три дни.

Harpactirella lightfooti би могъл да се приеме за най-отровния паяк в Африка. През 1939 г. д-р М. Х. ФИНЛЕЙСЪН е изпробвал отровата им върху мишки и е доказал, че антисерумът Latrodectus успокоява симптомите и че нелекуваните оплаквания имат фатален край. Той на два пъти е бил очевидец на ухапване на хора от този вид паяци. Описаните симптоми са непрекъсната, пареща болка около раната на ухапването. Около два часа след ухапването пациентите многократно са повръщали и са изпаднали в шоково състояние. Те побледнели, колабирали и не са били в състояние да ходят. На мястото на ухапването не се наблюдавало изменение на цвета или оток. За разлика от представените симптоми при ухапвания от Harpactirella, при ухапвания от видове от Stromatopelma или Heteroscodra, независимо от много силните болки, не произтичат по-големи опасности за здравето, освен ако не се прояви алергична реакция.
Животните от рода Stromatopelma без колебание могат да се препоръчат на по-опитни притежатели на тарантули или такива хора, които вече имат опит с много бързи и непредвидими животни. За начинаещи в отглеждането на тарантули животни от родовете Stromatopelma и Heteroscodra са крайно неподходящи!

Превод със съкращения - РУМЯНА ЕВГЕНИЕВА АНГЕЛОВА - forum.zoomania.org
Активен
shifftee
VIP потребител
7 кожи

Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Публикации: 277



« Отговор #1 -: 28 Октомври 2011, 10:56:45 »

Damn, мойта за сега отива на мъжага. На шест кожи е и не е много сигурно. Моля, който има такава тарантулка да драсне тук в темата, за да се синхронизираме нещо. Ако има снимки, с радост бих ги разгледал.
Доста се заравят, поради което са трудни за определяне! При вас как е? Колко хора във форума имат от тази гадина?
Активен
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

© exotic.bg 2007 - 2015 | XHTML | CSS | карта на сайта | Powered by SMF 1.1.18 | SMF © 2011, Simple Machines